Антифризът е охлаждаща течност за автомобили, която не замръзва при ниска температура. Много автособственици подхождат с пренебрежение към избора на антифриз и често наливат каквото им попадне. Това води до падане на ефективността на отвеждане на топлината от двигателя и мотора започва да прегрява.
За да може мотора да работи безпроблемно и да не прегрява, следва да се използва качествен и правилно подбран антифриз.
Какво е това антифриз?
Както вече бе казано антифриза е течност, която не замръзва при ниски температури и е предназначен за работа в охлаждащи системи на автомобили. Съставът на антифриза включва етиленгликол (до 65 %) и вода ( до 35 %). Присадки в антифриза се добавят с цел придаване на течността защитни свойств. Това могат да бъдат инхибитори на корозия, антипенни, антикавитационни компоненти и т.н.
В Русия е прието отделно да се разглежда Тосол, но това не е правилно. Тосол е само название на антифриза, който е бил разработен в 60-те години на миналия век в СССР за автомобили ВАЗ. Но тъй като тази марка не е била регистрирана, като търговска, тя се използва практически от всички руски производители на охлаждащи течности.
С времето названието "Тосол" се е превърнало в нарицателно име и се използва във всякакви охлаждащи течности. Също така автособствениците са дълбоко убедени в това, че "Тосол" се използва изключително за руски автомобили, а антифриз – за другите марки.
Охлаждаща система
Основната задача на охлаждащата система е отвеждане топлината от двигателя, който се нагрява в процеса на работа.
Освен това охлаждащата система в съвременните автомобили изпълнява следните функции:
- Охлажда маслото в Аштоматичната скоростна кутия
- Охлажда въздуха в системата на турбото
- Охлажда отработените газове в системата на рециркулация
- Охлажда маслото в маслената система
- Нагрява въздуха в системата на климатизация, вентилация и отопление
По способа на охлаждане се различаша течна, въздушна и комбинирана система. В течностната система топлината се отвежда от нагрятите части на двигателя, чрез течност. Във въздушната система за това се използва поток въздух. В комбинираната система са обединени течностната и въздушна система.
Най-голямо разпространение е получила течностната система. Тя равномерно и ефективно охлажда двигателя, а така също създава по-малко шум при работа.
В течностната система влизат маслен радиатор, радиатор за охлаждащата течност, вентилатор на радиатора, центробежна помпа, разширителен съд, термостат и водна риза.
Автомобилният антифриз принудително циркулира по системата благодарение на центробежната помпа през водните ризи. Течността може да се премества надлъжно – от първия цилиндър към последния или напречно – от изпускателния колектор към всмукателния.
Циркулацията се извършва по малък или голям кръг. Това зависи от температурата. При стартиране на ДВГ самия мотор и антифриз са студени, затова течността се движи по малък кръг заобикаляйки радиатора. Термостатът при това се намира в закрито положение.
С нагряването на течността термостата се отваря и антифриза започва движение по големия кръг през радиатора, където течността се охлажда от потока въздух. След като се е охладила течността отново отива във водните ризи на мотора.
В хода на работа двигателя извършва този цикъл многократно.
Основни категории антифризи
В света антифризите е прието да се разделят на 3 категории: G11, G12, G13. Тази класификация е е разработена от автомобилния концерн Volkswagen Group за себе си. Да разгледаме по-подробно, какво представлява всяка категория.
Антифриз G11
В тази група влизат охлаждащи течности, произведени на основа силикати. Като антикорозионни присадки тук се използват неорганични компоненти или техните комбинации: нитрати, амини, нитрити, борати, фосфати, силикати.
Такива присадки образуват на вътрешните повърхности на охлаждащите системи защитен слой, който осигурява защита от разрушение. Но, в същото време, те значително намаляват топлоотдаването, което негативно влияе на работата на мотора. Освен това с времето този слой се разрушава и се достига до запушване и разрушаване на системата.
Но не следва да се прави извод от това, че антифриза G11 е непригоден за охлаждащи системи. Ако се извършва смяна на 2 години, то подобни проблеми няма да има.
Силикатните антифризи имат следните обозначения на опаковките:
- IAT (Inorganic Acid Technology)
- Conventional coolants
- Traditional coolants
- G11
Понякога може да срещнете такива материали без никакви обозначения.
Антифриз G12
Следващият етап в развитието на охлаждащите течности се явява антифриза G12 (карбоксилатен). Произведен на основа органични киселини. Антикорозионни присадки тук встъпват карбонови киселини.
Отличителна особеност на такива присадки се явява това, че те не образуват защитен слой в системата, а работят само там, където е възникнала корозия. Образуваният защитен слой не превишава 1 микрон.
Тези минуси, които са присъщи на силикатните течности, в карбоксилатните са се превърнали в плюс. Антифризите G12 притежават по-голямо топлоотдаване, не образуват утайка, а експлоатациония им срок е от 3 до 5 години.
Но и те не са лишени от минуси. Антикорозионните присадки тук започват да работят едва тогава, когато вече са възникнали места с корозия в системата.
Карбосилатните антифризи имат следните обозначения:
- HOAT (Hybrid Organic Acid Technology)
- Carboxiliate coolants
- G12
За да се отстрани основния недостатък на антифриза G12 производителите решили да обединят силикатната и карбоксилатна технология. Резултат от това станал антифриза G12+, или както го наричат – хибриден. Освен органични карбоксилатни присадки той съдържа неорганични. При това във всяка страна се отдава предпочитание на определен неорганичен компонент: в Европа това са силикатите, в САЩ – нитритите, а в Япония – фосфатите.
Антифризите G12+ се обозначават по следния начин:
- HOAT (Hybrid Organic Acid Technology)
- Hybrid coolants
В 2008 година се появил нов ти антифриз – G12++, в който органичната основа се съчетава с малко количество минерални присадки.
Всички 3 групи антифризи са разновидност на технологията на органичните киселини, които се наричат лобридни. Те се обозначават, като SOAT coolants и Lobrid coolants.
Антифриз G13
Антифриз G13 е разработен в 2012 година. Неговото принципно отличие от предишните течности е в това, че той е произведен на основа пропиленгликол, който за разлика от отровния етиленгликол е безвреден и екологически чист.
С това различията и завършват. По своите характеристики G13 освен с екологична безопасност с нищо друго не се отличава от антифриза G12++.
Каква роля играе цвета?
Цветът на антифриза никак не влияе на неговите работни свойства, защото първоначално всички такива течности са безцветни. Производителите ги оцветяват за да може течностите да се отличават от другите течности, в това число и алкохолните.
Така също не съществува класификация на антифризите по цвят. Затова не може да се каже например, че жълтия антифриз е произведен на основа силикатна технология. Всеки производител на охлаждаща течност може да оцвети своя продукт в абсолютно всякакъв цвят.
Съществува само общоприета практика за приемане на цвят, към който се придържат голяма част от големите производители:
- G11 - антифриз зелен, син или синьо-зелен цвят
- Всички G12 – червен цвят със всички оттенъци до оранжев
- G13 - розови или виолетови, но могат да бъдат оцветени във всякакъв цвят
Смесване на антифризи от различни типове
Еднакви по цвят антифризи да се смесват е категорично забранено, защото под един и същ цвят, например зелен, могат да бъдат съвършено различни течности.
А антифризи с еднакъв състав могат да се смесват.
Основен критерий за съвместимост са присадките, които влизат в състава на охлаждащите течности. В два продукта те могат и да са с еднакво предназначение, но ако има различие в тяхната природа, то смесване е забранено. Например, в състава на всички течности присъстват инхибитори на корозия. В едни материали те са силикатни или фосфатни, а в други - карбонови киселини.
При смесване на такива материали ще се извърши химична реакция, с краен продукт утайка и в резултат получената смес няма да бъде работоспособна. Ако вие смятате да смеаите 2 различни антифриза, убедете се в това, че природата на съдържащите се в тях присадки е еднаква.
Сред производителите на охлаждащи течности съществува общоприета схема, съгласно която може да се узнае, какви антифризи може да се смеават по между си.
Така че е нужно да бъдете внимателни при смесване на антифризи от различни марки.
Правила при подбор на охлаждащи течности за автомобила
Като цяло, нужно е малко за да разберете, какво ви е необходимо при избор на антифриз. По принцип за да се узнае, какъв антифриз подхожда за конкретен модел може при производителя или официалния дилър. Така също стандарти за охлаждаща течност автопроизводителите пишат в ръководствата по експлоатация на транспортните средства. Но има и няки нюанси, които е добре да запомним.
Преди всичко, не следва да се доверявате на рекламите слогани и текста на етикетите за това, че антифриза съответства на изискванията и спецификациите на автопроизводителите. Например, на етикета е написано за съответствие на BMW и Opel-GM. В действителност това е невъзможно за един продукт, защото за BMW подхождат хибридни, а за Opel – карбоксилатни. Едновременно тези изисквания да се изпълнят не могат.
Само автопроизводителя може да подтвърди, съответстват ли един или друг антифриз на машината, а да се вярва на красивите думи на етикетите не следва.
Ако не сте уверени в това, каква течност да налеете в охлаждащата система, не следва да се експериментира и да се налива каквото ви попадне. Най-добро решение ще е пълната смяна на антифриза. И да се изпълнява е нужно основавайки се на класа допуск, указан на тубичката или в ръководството по експлоатация на транспортното средство.
