Цветът на антифриза отдавна се явява предмет на спорове сред автолюбителите. Около тази тема съществуват множество митове, догадки и предположения.
Така например съществува устойчиво мнение, че цвета на охлаждащата течност еднозначно определя неговите свойства и че червения антифриз е най-доброто, което може да се налее в охлаждащата система.
Но така ли е? По долу ще засегнем този въпрос.
Какво е това антифриз?
За начало ясно да обозначим – какво е това антифриз и какви видове има.
Името идва от английското "Antifreeze", което в превод дословно означава "Против замръзване".
Той е бил изобретен, като алтернатива на водата, която дълги години е била единствено средство за охлаждане на двигателите с вътрешно горене.
Така с това понятие се обозначава незамръзващата течност, която се използва в охлаждащите системи на автомобилните двигатели.
Каква е разликата между антифриза от водата?
Първите антифризи представлявали прозрачни смеси на спиртна основа и вода. Най- главно отличие от водата се явявала по-ниската температура на замръзване.
В студени дни водата в охлаждащата система замръзвала и разширявайки се късала водни съединения и спуквания на радиатори. Антифризите позволили експлоатация на машините при температури до -40 °C.
Още едно отличие на антифризите от водата – това е по-високата температура на кипене.
Съставът и свойствата на новите охлаждащи течности непрекъснато се усъвършенстват. Те вече не само охлаждат двигателя, но и защитават охлаждащите системи от образуване на корозия. В тях започнали да се добавят глицерин и различни неорганични и органични присадки. Като основа се добавя етиленгликол, но и по- безопасния и екологичен пропиленгликол.
В зависимост от състава и експлоатационните свойства антифризите се делят на
- Традиционни
- Карбоноксилатни
- Хибридни
- Лобридни
В 70-те години на миналия век Фолксваген въвел класификация на своите антифризи. Това деление се оказало толкова удачно, че и до днес широко се използва от автомобилостроителите и производителите на охлаждащи течности в цяла Европа.
В съответствие с тази класификация течностите се делят по състав на 3 основни класи:
- G11 – в тази група влизат антифризи, използващи се в автомобили до 2000 година, а така също в автомобили ВАЗ. Тези състави са произведени на основа етиленгликол и неорганични присадки – силикати, фосфати, борати, нитрати
- G12 – основа на тези материали също са вода и етиленгликол, но присадките за този клас не се традиционни, а с органичен произход – карбоксилати
- G13 – антифризите от този клас (лобридни) се произвеждат от 2012 година. Основно отличие на течностите от тази група е използване в базовия състав вместо на токсичен етиленгликол неотровния пропиленгликол и хибриден пакет от присадки – както на традиционни, така и органични
Освен основните категории съществуват още класовете G12+ и G12++.
G12+ – това е по развита технология в сравнение с G12. Течностите от тази категория не съдържат вредни вещества.
G12++ – съдържа не само органични присадки, но и малка част минерални инхибитори. Хибридните антифризи позволили да се обединят достойнствата и да се премахнат недостатъците, присъщи на категориите G11 и G12.
Освен основните компоненти в прозрачните състави се добавят оцветители, които придават цвят, но не влияят на свойствата и качеството на продукта.
Защо се оцветяват антифризите?
Защо тогава са нужни оцветители в състава на антифриза?
Много компании го правят с маркетингова цел, желаейки да откроят своя продукт сред конкурентите.
Освен това, отровната течност, оцветена в ярък цвят, потребителя по-трудно ще я обърка с вода и други сервизни материали. По-късно производителите започнали да оцветяват антифриза по цвят за диференциация на своите продукти от различните класове.
Още една причина за оцветяване на антифризите станали изискванията на някои големи клиенти. Например автоконцерните Фолксваген и Дженерал Моторс за своята техника заявяват течности с определен цвят.
Течностите на концерна Фолксваген по цвят се различават по следния начин:
- Клас G11 съответства на син или зелен цвят
- Клас G12 – червен
- Классу G12+ – розов цвят
- Классу G12++ – виолетов цвят
- Классу G13 – Виолетов
На това правило на цветова маркировка се придържат също така много европейски производители.
Червен антифриз или G12
Днес сред всички видове антифризи най-популярни течности са клас G12 червен цвят.
Карбоксилатните охлаждащи течности G12 са произведени по технологията Organic Acid Technology (ОАТ). Органичните инхибитори на корозия се утаяват на стените на системите и работят само тогава и само в тези точки, където се появяват зараждащи се огнища на корозия. Те не образуват на вътрешните повърхности филм от силикати, нитрити или фосфати. В резултат ефективността на топлопредаване в системата рязко се повишава.
Те имат оптимално съотношение за качество и цена, осигуряват прекрасна защита на двигателя и подхождат за всякакви охлаждащи системи.
Течностите G12 са по-дълготрайни в сравнение с G11. В зависимост от условията и интензивността на експлоатация на автомобилите смяна следва да се извършваедин път на 3-5 години. При това, ако в системата е налято G12, то се допуска смесване само с продукти класове G12+ и G12++.
Основен минус на червените течности се крие в особеностите на принципа на тяхното действие. Те не предотвратяват появата на корозия, а само се борят с нея (макар и много ефективно), когато те вече се появят. Материалите от категориите G12++ и G13 съдържат карбоксилатни и минерални присадки, което позволява борба с корозията даже до нейната поява.
Какъв цвят биват антифризите?
По принцип, единен международен стандарт за цвят антифриз не съществува, затова всеки производител си е в правото да прави (и го прави) собствена цветова маркировка.
Освен указаните по-горе цветове, използвани от концерна Фолксваген, антифризите от другите производители могат да имат най-различни цветове и оттенъци.
Руският ТОСОЛ – това е антифриз, произведен по силикатна технология. И по състав и по цвят (син или зелен в зависимост от производителя) той се отнася към категорията G12.
В същото време по рафтовете на магазините могат да се срещнат жълти или сини антифризи с маркировка G12, и това не е задължително да се смята за признак на фалшификация. Просто производителя на антифриза пожелал да се произведе продукт именно с такъв цвят.
Понякога в състава на продуктите се добавят ярки флуоресцентни оцветители. Това се прави с цел по-лесно да се намери теч при повреда на системата.
Например, ярка зелена течност, оставена на мястото на спрял автомобил, еднозначно показват за възникнал теч.
Флуоресцентният червен или жълт антифриз е добре забележим при облъчване на УВ-лампа, затова диагностиката на теч е проста.
С какво се отличават антифризите?
И все пак на какво влияе цвета на антифриза? Какви са отличията между антифризите с различни цветове? Червен, зелен, син антифриз – в какво се изразява разликата между тях?
Изхождайки от фактите, изложени в тази статия, отговорът на тези въпроси е очевиден – цветът на течностите не влияе на свойствата или на тяхната принадлежност към определени класификационни категории и зависи само от производителите.
Но на пазара, както и в други страни в Европа, все пак преобладава тенденция на цветови обозначения на охлаждаща течност в съответствие с класификацията на Фолксваген.
Така разликата между червен и зелен антифриз, по-скоро (но не задължително), ще принадлежи на първия клас към G12, а втория – към клас G11.
Отличие на цвета на охлаждащите течности в различните страни
В различните страни и части на света могат да преобладават собствени стандарти и цветови маркировки антифриз.
Така например в Япония цвета на течността указва на температурата на замръзване. Най-студоустойчиви се явяват червените антифризи, които остават течни до -30 °C. За по-малко суровите условия се използват антифризи със зелен (до -25 °C) и жълт (до -20 °C) цвят.
В американските страни широко се използват антифризи местно производство с червен и зелен цвят. Но те са канцерогенни и са забранени в Европа. Аналозите за тези антифризи се явяват карбоксилатните европейски течности класове G12 и G12+. При това цвета на такива антифризи в зависимост от производителя, както ние вече казахме, може да бъдат най-различни.
