За да разберем, за какво е нужен ТОСОЛ и какво е това, малко да се запознаем с историята.
За охлаждане на двигател с вътрешно горене се изисква специална охлаждаща течност. Дълго време за тази цел се е изполвала обикновена вода. Но при отрицателни температури тя замръзва, затова в нея започнали да добавят етанол или етиленгликол.
Температурата на замръзване на такива течности е много по-ниска от обикновената вода. Температурата на кипене е по-висока и това също дава определени преимущества. Но в експлоатационен план при сместа вода и спирт си оставало да се желае повече.
В хода на развитието на автомобилната промишленост и технологии се появила потребност от охлаждаща течност с по-високо ниво. Тези средства, които течности, които добре работели с чугунените двигатели, за новите сплави се оказали малопригодни.
Специалните антикорозионни, антипенни и други добавки (присадки) позволили да се вдигнат експлоатационните свойства на охлаждащите течности.
На световно ниво такива материали се наричат антифризи. В СССР бил създаден свой вариант на охлаждаща течност – ТОСОЛ.
Какво е това ТОСОЛ?
Тосол това е разновидност на антифриза – охлаждаща течност за автомобилни двигатели.
В състава на ТОСОЛ-а, както и в болшинството традиционни антифризи се съдържа вода, етиленгликол и специални присадки. Това е отровна течност, в която се добавя оцветител, постоянно циркулира в охлаждащата система, отнемайки и придавайки за охлаждане излишната топлина от двигателя към радиатора.
История на създаване на ТОСОЛ-а
ТОСОЛ е разработен в Съветския Съюз в края на 60-те – началото на 70-те гдини на миналия век, като замяна на италианския антифриз Paraflu 11, който се използвал в охлаждащата система на автомобилите ВАЗ.
ТОСОЛ бил получен в Държавния научно-изследователски институт по органична химия и технологии. Името му идва от първите букви на отдела по Технология на Органичния Синтез, който въвел разработката. Окончанието "ОЛ" било добавено за обозначаване на принадлежност към продуктите със спирт – защото основа на ТОСОЛ-а се явява именно спирта (етиленгликол).
Абревиатурата ТОСОЛ станала търговско име, а рецептата и технологията на производство била закрепена от съветския ГОСТ.
Освен вода и етиленгликол в състава на ТОСОЛ-а влязла и композиция от противопенни и антикорозионни присадки. Тази течност наливали в автомобилите ВАЗ, слизащи от конвейера и противопенните присадки могли да осигурят качественно и бързо запълване на охлаждащата система в заводски условия.
ТОСОЛ се произвеждал строго по ГОСТ и по своите характеристики не отстъпвал от най-добрите световни антифризи.
Словото ТОСОЛ било регистрирано, като търговско име и започнало да обозначава антифриза съветско производство със строго обозначен състав и експлоатационни качества.
В 90-те години на XXв. производството на ТОСОЛ-а било прекратено.
Многочисленни предприятия и кооперативи под това популярно търговско име започнали да произвеждат множество продукти с най-различни рецепти. При това да се контролира производството и съответствието на течносите със стандарта за качество се оказали излишни. Голямото количество фалшификации дискредитирали ТОСОЛ.
Днес различни компании продължават по многочисленни Технически Условия да произвеждат охлаждащи течности със силикатен тип под търговското название «ТОСОЛ». Съставът и свойствата на тези продукти нямат нищо общо с оригиналните ТОСОЛ-и, произвеждани в СССР.
Тъй като по инструкции к автомобилите ВАЗ, ТОСОЛ е бил указан, като препоръка да се налива охлаждаща течност, много автолюбители и до днес предпочитат да наливат в своите автомобили именно тези антифризи. Но да се разбере, какъв ТОСОЛ е най-добър и кой производител произвежда най-качественните течности, днес е практически невъзможно.
Маркировка на ТОСОЛ-а
В съветско време се произвеждали няколко марки ТОСОЛ. Всяка от тях имала своя маркировка
Концентратът ТОСОЛ (К) – течност със син цвят за разреждане с вода и получаване на готов за използване продукт. Концентрацията на етиленгликол в концентрата е около 96 %.
ТОСОЛ А40 ("А" – автомобилен) станал първия съветски антифриз (син цвят), който осигурявал целогодишна експлуатация на автомобилите. Температурата на замръзване съставлява -40 °С.
ТОСОЛ АМ40 ("АМ" – автомобилен модернизиран) има температура на замръзване -40 °С, но състава е бил до известна степен модернизиран и нивото на работни свойства бил по-висок от ТОСОЛ-а А40. Например експлоатациония срок на антифриза марка АМ40 бил не 2, а 3 години. Течостта също имала син цвят.
ТОСОЛ А65 червен цвят предназначен за автомобилна техника, работеща в условията на Крайния Север. Температура на замръзване на ТОСОЛ-а от тази марка е била -65 °С, а експлоатациояния срок – 2 години.
ТОСОЛ АМ65 – подобрена версия на течността марка А65 с температура на замръзване -65 °С и експлоатационен срок 3 години.
Антифризите ТОСОЛ А65 и ТОСОЛ АМ65, а така също концентрата в свободна продажба практически не постъпвали.
Днес се произвеждат множество течности с имена, в които присъства думата "ТОСОЛ". ТОСОЛ -40, ТОСОЛ BS, ТОСОЛ А40М, ТОСОЛ GOSTIN и т.н. Доколко те съответстват по свойства с оригиналните течности е неизвестно.
Свойства на ТОСОЛ-а
Всеки антифриз се характеризира с определени експлоатационни свойства. За неговата оценка обикновено се избират няколко най-главни характеристики.
Основните свойства на ТОСОЛ-а се описват от следните характеристики:
- Температура на замръзване
- Температура на кипене на ТОСОЛ-а
- Плътност на ТОСОЛ-а
- Експлоатационен срок
Трябва да отбележим, че температурата на кипене и замръзване може да се определи само с един показател. Знаейки плътността на ТОСОЛ-а, може точно да се каже колко процента е етиленгликола в нея и това съотвено да покаже температурните свойства.
Готовият за използване съвременен ТОСОЛ А40 има температура на замръзване -40 °С, а температура на кипене – около +108...+110 °С. Антифризът ТОСОЛ А65 за района на Крайния Север имал температура на замръзване -65 °С.
Експлоатациония срок на тосолите марки А40 и А65 е 2 години. Марките АМ40 и АМ65 имат увеличен експлоатационен срок, който достига 3 години.
Интересно свойство, което притежавали оригиналните ТОСОЛ-и – способността да си изменят цвета в зависимост от достигнатия ресурс.
Такива, течности първоначално със син цвят в процеса на експлоатация постепенно ставали зелени, след това жълти и в края на краищата – безцветни. Така, автолюбителя поглеждайки в разширителния съд е можел да прецени и с увереност да определи, не е ли време да се сменя течността.
С какво ТОСОЛ се отличава от антифриза?
За да изясним отличията на ТОСОЛ-а от антифриза е необходимо да анализираме техния състав.
Днес в Европа е прието да се класифицират антифризите в съответствие със система, предложена от немския автоконцерн Фолксваген.
Всички антифризи съгласно тази система се делят на 5 класа:
- G11 – течности основно с етиленгликол. С присадки- минерални компоненти
- G12 – Охлаждащи течности на основа етиленгликол с органични (карбоксилатни) присадки
- G12+ – течности с присадки от органичен и неорганичен произход. Което позволило да се обединят достойнствата на силикатната и карбоксилатна технологии
- G12++ – охлаждащи течности с пакет органични присадки и присадки на минерална основа
- G13 – екологични и безопасни охлаждащи течности на основа полипропиленгликол и органични присадки от карбоксилатен тип
Ако ние анализираме състава на ТОСОЛ-а, ще видим, че той съответства на клас G11, или отнася се към силикатните антифризи. Отличава се от по-съвременните течности в отсъствието в неговия състав на присадки с органичен произход.
Какво ще стане, ако се смеси ТОСОЛ с вода?
Въпросът за това, може ли да се смесват тосол и антифриз с вода вълнува вече не едно поколение автолюбители.
Отговорът на този въпрос е очевиден, защото в състава на всеки антифриз, готов за използване, вече има около 60 процента вода.
Затова – да, може!
Но при смесване следва да се спазват някои правила.
Най-главното условие – при смесване използвайте само дестилирана вода, в която се съдържа минимално количество примеси.
Ако за смесването използвате концентрат ТОСОЛ, то е нужно да помните, че количеството добавяна вода много силно влияе на температурата на замръзване и точката на кипене на получения антифриз.
Както може да се види от приведената графика, минималната температура на замръзване ще има течност, съдържаща около 67 процента етиленгликол и около 33 - вода. А ако се намали концентрация етиленгликол само с 10 %, то точката на замръзване ще се покачи почти с 20 градуса.
Затова, ако ви се наложи да долеете течност в системата или ви предстои пълна смяна на ТОСОЛ-а, антифризът може смело да го смесвате с вода. Ако реалната концентрация етиленгликол се отличава от препоръчаната, то задължително отчитайте, доколко са се изменили работните свойства на получения ТОСОЛ.
Съвместимост на ТОСОЛ и антифриз
При доливане или смяна на ТОСОЛ-а често стои въпроса за неговата съвместимост с другите антифризи.
Тъй като болшинството охлаждащи течности за автомобилите се изготвят на основа етиленгликол, то тяхната съвместимост се определя с останалите съставляващи. Смесването на несъвместими присадки може не само да съкрати експлоатационния срок на антифриза, но и да стане причина за неизправност на системите за охлаждане.
Ние вече знаем, че в антифризите класове G12, G12+, G12++ и G13 се използват органични присадки, които ги няма в ТОСОЛ-а, при това G13 е произведен не на етиленгликол, а на пропиленгликол. Това означава че да се смесва ТОСОЛ с течности G12, G12+, G12++ и G13 не се препоръчва.
Близко до ТОСОЛ по състав се приближава антифриза клас G11.
Но както отбелязахме преди състава на съвременния ТОСОЛ се изготвя не по ГОСТ, а може значително да се отличава от оригиналния. Именно по тази причина смесване на ТОСОЛ с антифриз G11 може само в краен случай на необходимост при пълна уверенност, че състава на присадките в тях е еднаква.
Най-добър вариант при необходимост от попълване нивото на течността в охлаждащата система може да бъде с доливане на обикновена дестилирана вода.
