Видове смазки за лагери. Най-добри пластични смазки за лагери

Избираме смазка смазка за лагер

Лагерите се явяват най-разпространените възли. Те широко се използват в различно промишлено оборудване, техника, леки и товарни автомобили, спорт и т.н. Своето разпространение те получили благодарение на простото си устройство и ниската стойност.

В процеса на експлоатация на тези възли въздействат различни натоварвания, скорости, високи и ниски температури. Без необходимо обслужване те бързо ще се повредят. Смазката за лагери позволява да се намали износването на възлите, да се защитят от температурно въздействие, корозия и прочие фактори, отрицателно влияещи на работоспособността и надеждността.

Защо е нужен лагер?

Лагерите са възли, които се явяват част от опори на въртящи се валци и оси. Те приемат осеви и радиални натоварвания, които приложени към осите или вала ги предават на другите части от конструкциите, например на корпус или рама. Те също така трябва да осигурят движение с минимални загуби и да държат вала в пространството. Именно от качеството на лагера зависи КПД, експлоатационния период и работоспособността на едно или друго оборудване.

Отделят се две големи групи лагери по типа триене. Това са търкалящи и плъзгащи се възли. Отделна група са магнитните лагери.

Плъзгащи се лагери

Плъзгащите лагери представляват корпус с отверстие, в която е запресована втулка. Най-разпространената конструкция се състои от отделен корпус и втулка, често от цветен метал. Хлабината, намираща се между отверстието на втулката на лагера и вала, позволява на вала свободно да се върти.

В зависимост от условията на експлоатация, периферната скорост на щифта и конструкцията се отделят следните видове триене: течно, гранично, сухо и газодинамично. В лагери, където триенето е течно, в момент на стартиране, то е гранично.

Смазочният материал е едно от основните условия за надеждна работа на лагера. Тя осигурява разделяне на подвижните части, ниско триене, отвеждане на топлината и защита от агресивно външно въздействие. Отделят се течни, пластични, твърди и газообразни смазочни материали. 

Най-високи експлоатационни свойства се отбелязват у пористните самосмазващи се лагери, които се произвеждат по метода на праховата металургия. В процеса на работа те се нагряват и отделят смазочния материал от порите. Така смазката попада на работните повърхности. В състояние на покой тя се впива обратно.

Плъзгащите лагери може да се разделят по форма на лагерното отверстие (едно или многоповърхностни, с изместваща повърхност или без, с изместващ център или без), по направление на възприемане на натоварването (радиално-упорни, осеви, радиални), по конструкция (капсуловани, отделими, неотделими), по количество масльонки (с един или няколко клапана), регулируеми и нерегулируеми.

Към преимуществата на плъзгащите лагери се отнасят:

• Проста конструкция
• Икономичност при големи диаметри на валците
• Способност да издържат големи вибрационни и ударни натоварвания
• Надеждност в трансмисии, работещи при високи скорости
• Възможност за регулировка на хлабините
• Възможност за установка на отворите на коляновия вал разглобяеми лагери

От недостатъците може да се отдели понижен КПД, високи изисквания към чистотата на смазочния материал и температура, неравномерно износване на шийката и лагера, голям разход на смазка, големи загуби от триене при стартиране, сравнително големи осеви размери.

Търкалящи лагери

Търкалящите лагери работят преимуществено в условия на триене при търкаляне. Те се състоят от 2 пръстена, подвижни елементи, сепаратор, който отделя търкалящите се тела едно от друго, удържайки ги на еднакво разстояние и направлявайки им движението. Отвън на вътрешния пръстен  вътре на външния пръстен са разположен канал, по който се търкалят тела.

С цел намаляване на габаритите, а така също за повишаване на твърдостта и точността в някои възли на техниката са задействани комбинирани опори. Те представляват канали, които са изпълнени непосредствено на повърхността на корпусните детайли или на вала.

Някои видове търкалящи лагери се произвеждат без сепаратор. Те съдържат голямо количество търкалящи се тела и се отличават с голяма товароподемност. Отрицателна страна на отсъствие на сепаратор се явява намаляване на пределната честота на въртене в следствие на повишен момент на съпротивление на въртенето.

Търкалящите лагери биват сачмени (радиални, сферични, опорни, радиално-опорни, радиални за корпусни ), ролкови с цилиндрични (радиални, опорни), конически (радиално-опорни, упорни), сферични ролки (радиални капсуловани, опорни капсуловани), с иглени ролки (опорни, радиални, комбинирани), радиални тороидални, радиални с навити ролки, комбинирани, ролкови и сачмени опорни, опорно-завъртяни устройства.

В сравнение с плъзгащите лагери, търкалящите притежават следните преимущества:

• По-малко загуби при триене
• По-висок коефициент на полезно действие
• Момент на триене при стартиране по-малко 10-20 пъти
• Простота при обслужване и смяна
• По-малък разход на смазка
• Ниска стойност
• Простота при ремонт на оборудване
• Икономия на цветни метали, които са нужни при производство на плъзгащи лагери

Към недостатъцие на търкалящите лагери се отнасят сложността на установките и монтажа на възлите, шум при работа, непригодност за работа при високи вибрационни и ударни натоварвания, висока стойност при малки серии, ограничена възможност за използване в условия на много високи натоварвания и високи скорости, повишена чувствителност към грешка при монтаж.

Магнитни лагери

Магнитните лагери работят на принципа на левитация, която се създава от магнитни и електрически полета. Благодарение на това може да се осъществи завъртането на вала без физически контакт и да се осигури неговото въртене без износване и триене.

По принцип на действие магнитните лагери се делят на магнитохидродинамични, свръхпроводящи, диамагнитни, кондукторни, индукционни, LC-резонансни, електростатични, активни и на постоянни магнити. Днес с най-голяма популярност се ползват активните магнитни лагери (АМП). Това са мехатронни управляеми устройства, където положението на ротора се стабилизира с помощта на силите на магнитното привличане, което действа на ротора от страна на електромагнитите. Системата на автоматично управление регулира в него тока посредством сигналите на датчиците на преместване на ротора.

Пълното безконтактно окачване на ротора се осъществява с помощта не един осев АМП и два радиални, или два конически АМП. Именно затова такава система съдържа и лагери, които са капсуловани в корпуса на машината и електронен управляващ блок, който е съединен с датчици и намотки електромагнити с помощта на проводници. Обработката на сигналите може да бъде аналогова или цифрова.

Към преимуществата на активните магнитни лагери се отнасят:

• Относително висока товароподемност
• Възможност за използване при високи скорости, ниски и високи температури, вакуум и т.н.
• Висока механична устойчивост
• Възможност за създаване на неконтактно устойчиво окачване на тялото
• Възможност да се изменя твърдостта и демпфирането в широки граници

За работата на активните магнитни лагери се изисква сложна и скъпа апаратура, а така също външен източник на енергия. За съжаление, всичко това силно намалява надеждността и ефективността на цялата система. Затова днес се правят разработки на пасивни магнитни лагери (ПМП). Например, високоенергетични постоянни магнити на основа неодим-желязо-бор (NdFeB), киот не изискват сложни системи за регулировка.

Област на използване на лагерите

Областта на използване на плъзгащи лагери е обусловена от отсъствие на възможност от използване на търкалящи лагери. Например те са широко разпространени в оборудвания с висока честота на въртене: центрофуги, станове и т.н. Но в условията, при които тези лагери се експлоатират, техния срок е относително малък.

Така също плъзгащите лагери се използват в случаи, когато възела трябва да е разглобяем, например лагер на колянов вал, когато възела работи под въздействие на високи ударни натоварвания и/или притежава малки геометрични размери (стартери). В селскостопанската техника използването на тези лагери е обусловено от условията на експлоатация: агресивна среда, тежки натоварвания, ниски скорости, влажност.

Незаменими са в металообработващото оборудване. Така например в прокатните станове вместо търкалящи лагери се използват текстолитови втулки. Това е обусловено от факта, че вала към втулката трябва да приляга не по-малко от 60 %.

Търкалящите лагери широко се използват в различно електрическо оборудване. За разлика от плъзгащите възли  те са по-малко изложени на износване. Това е особено важно за техника с малки въздушни хлабини, ниски загуби от триене и продължителна експлоатация без смяна на смазочен материал.

В малогабаритни електрически машини се използват закрити лагери с една или две защитни шайби. Това е обусловено от това, че за тяхната установка не се изискват специални уплътнители за удържане на смазочния материал, защото уплътнението вече е капсуловано в самия лагер.

Освен в различни електрически машини търкалящите лагери се използват във възли на авиационната техника, където няма високи относителни натоварвания, различни скоростни прибори, автомобилна техника (съединители, главини и т.н.), конвейерни системи, корабна, селскостопанска специална техника, товарни автомобили и т.н.

Активните магнитни лагери се използват в турбокомпресори, турбовентилатори, турбомолекулярни помпи, електрошпиндели, турборазширители (криогенна техника), газови турбини и турбоелектрически агрегати и инерционни акумулатори.

Обслужване на лагерите

Основeн проблем на лагерните възли се явява устойчивостта. Често това е свързано с началното натоварване, което е много трудно да се отстрани. В период на разработка момента на съпротивление на лагерите бързо намалява. Затова началното натоварване може да се контролира само в нови лагери. Независимо от това повреди могат да възникнат и при малки натоварвания. Tова е свързано с факта, че ролките и сачмите са склонни към плъзгане вместо към търкаляне.

При обикновени условия на експлоатация правилно подбрания и правилно използван лагер с 90 процентна вероятност ще изработи целия препоръчан експлоатационен срок. Шансовете за повреда в тоз случай е 10 %. 43 % от лоша смазка, а 27 % – от лошо монтиране.

Работата е в това, че дори и най-качествената стомана не може да компенсира недостатъците на смазочния материал и деформацията на валопровода. Смазката за лагери с лошо качество води до прегряване на възела и евентуално до заклинване. В някои случаи може даже да се извърши възпламеняване. 

Основни причини за излизане от строя на лагерите се явяват лоша смазка, некачествен монтаж, тежки условия на експлоатация, недостатъчно уплътнение, ниско качество на самия лагер: стомана от нисък сорт, неточна геометрия, дефектни уплътнения и сепаратори. Именно от външни фактори стават 90 % от преждевременните ремонти.

Най-разпространени неизправности при експлоатация на лагери се явяват външни шумове при работа, прегряване, вибрации, теч или замърсяване на смазочния материал.

Шумът при работа на лагера може да се раздели на силен метален звук, постоянно силен звук, прекъсващ звук. По принцип те се появяват при големи натоварвания действащи на възлите, неправилна сглобка, недостатъчна или непригодна смазка при контакт на въртящите детайли, пукнатини, бринелиране, изпиляване, много големи хлабини. За решаване на тези проблеми в някои случаи е достатъчно да се отрегулира лагера или да се замени смазочния материал. Но при сериозни повреди се изисква смяна на лагера.

Прегряването е в резултат от много малки хлабини, голямо количество смазка ( или недостатъчно, или замърсена), неправилна сглобка и повредени уплътнения и повърхности. Вибрации възникват в следствие на бринелиране, избелване, неправилна сглобка и проникване на външни частици. Ако неизправността е предизвикана от първите две причини, то се изисква смяна на лагера. Ако смазочния материал изтича или се обезцветява, то това е в следствие от замърсяване с външни частици и продукти от износване, или смазката не подхожда за условията на експлоатация на възела.

Както виждаме болшинството от гореописаните проблеми може да се решат с използване на качествен смазочен материал. Своевременната смяна на смазката в лагера може да увеличи експлоатационния срок на възлите, да повиши надеждността и ефективността. По долу ще разгледаме с какво да смажем лагерите.

Видове смазки за лагери

Регулярното обслужване на лагерите се явява залог за тяхната дълга, ефективна и надеждна работа. Но не трябва просто така да се вземе и сложи някаква смазка във възела. Нужно е ръководство от определени изисквания от производителя на детайла. Смазочният материал се слага така че да покрие всички работни повърхности на лагера: сепаратор, ролки или сачми. Нискоскоростните лагери се запълват напълно. В скоростни възли, където значението DN превишава 400000 об/мин смазката трябва да заема ¼ от пространството. Във всички останали случаи се запълва 1/3 от обема.

За обслужване на лагери се използват масла, пластични смазки, твърди смазочни материали и газове.

Масла

Масло за лагери се използва в случаи, когато възлите работят при високи температури и скорости. То осигурява охлаждане, чрез отвеждане на топлината в околната среда.

Отделят се синтетични, полусинтетични и минерални масла. Синтетиката се произвежда на основа полимери и различни съединения на органичните киселини. Днес на пазара са представени полиалфаолефинови (ПАО), полигликолеви (ПАГ) и естерни масла. В сравнение с минералните, те практически не са подложени на вискозитетни изменения при температурен перепад и не губят своите характеристики в агресивна среда.

Минералните масла се произвеждат на основа продукти от нефтопреработката. За усилване на работните свойства в състава на материалите се влагат различни присадки. Наред със синтетиката, те широко се използват в търкалящите и плъзгащи лагери.

Полусинтетиката се произвежда на основа минерални и синтетични масла.

Маслата изпълняват няколко важни функции:

• Фрикционна. Намалява силата на триене при контакт на плъзгащите се или въртящи повърхности
• Защитна. Образува защитен филм, който предпазва от корозия и механични повреди
• Бариерна. Защитава вътрешните повърхности на лагера от проникване на механични частици и агресивни вещества
• Терморегулираща. Намалява вероятността от прегряване, като отвежда топлината навън

Независимо от това, че за обслужването е необходимо да се използват препоръчани от производителите на лагери масла, но има случаи, когато препоръки липсват и е неизвестно, какви смазочни материали да се използват. В тези случаи при подбор е необходимо да се изхожда от условията на експлоатация.

В лагери, които работят при ниски температури се препоръчват масла с температура на течливост на 15-20 ˚С по-ниски от условията на експлоатация. Например, ако лагер работи при температура -20 ˚С, смазочния материал трябва да издържа минимум -35 ˚С. При това вискозитета на продукта трябва да е минимален. За смазване на високотемпературни възли е нужно да се използват вискозитетни масла.

Колкото е по-висока ъгловата скорост на въртене на лагера, толкова по-нисък трябва да е вискозитета на смазката. Ако лагера се експлоатира при чести пускове, спирания или при чести ремонти, то маслото трябва да е по-вискозитетно.

В плъзгащи лагери се използват синтетични масла. В търкалящи лагери вискозитета на материала се определя от конструкцията на детайлите. Например, в цилиндрични и сачмени лагери вискозитета на маслото трябва да е не по-ниско от 13 мм²/с, в сферични и конически – не по-ниско от 20 мм²/с, в опорни – не по-ниско от 13 мм²/с.

Маслата в лагерите постъпват по няколко метода:

• Потапяне (за ниски и средни скорости)
• Капково подаване (за бързоходни лагери)
• Маслена мъгла (за високи и свръхвисоки скорости)
• Разпръскване (скоростни кутии, редуктори)
• Циркулационна система на смазване (високи температури и скорости)
• Струйно смазване (свръхвисоки скорости)

Пластични смазки

Те представляват  мазила, които служат за намаляване на триене. За разлика от маслата те по добре стоят на вертикални повърхности, не излизат от контакт с взаимодействащи повърхности и херметизират смазващите възли.

Пластични смазки се използват, когато лагери работят при ниски, средни, високи скорости и/или ударни натоварвания. За разлика от маслата, пластичните смазки имат по-широка област на използване и подхождат практически за всички условия на експлоатация на възлите.

В зависимост от факторите на работа  на лагерите се отделят:

• Универсални смазки
• Високотемпературни смазки за лагери
• Студоустойчиви смазки
• Смазки за високоскоростни лагери
• Смазки за високи и екстремално високи натоварвания
• Смазки за оборудване в хранителната промишленост
• Смазки за възли, работещи под въздействие на химически агресивна среда
• Шумопоглъщащи смазки

Пластичните смазки на 70-90 % се състоят от базово масло (минерално, синтетично, полусинтетично) и 10-15 % сгъстител. Като сгъстител се използват различни сапуни, продукти с органичен и неорганичен произход и твърди въглеводороди. Именно те позволяват на смазката в състояние на покой да се държи, като твърдо тяло, а под въздействие на натоварване – като течно.

По състав пластичните смазки могат да бъдат литиеви, силиконови, поликарбамитни и т.н.

Присадки и различни добавки съставляват до 5 % от общата маса на смазочния материал. Това могат да бъдат противозадирни, антиокислителни, антикорозионни компоненти и т.н. За придаване на допълнителни свойства в смазката се добавят антифрикционни и херметизиращи вещества: прах от цинк, мед или олово, графит, молибденов дисулфид и др.

По класификация NLGI за консистенция смазочните материали биват следните:

• 000 – вискозитетни и много гъсти масла
• 00 – много меки смазки
• 0, 1 – меки смазки
• 2 – вазелинообразни
• 3 – почти твърди
• 4 – зърнистообразни
• 5 – твърди
• 6 – сапунообразни

Тази класификация се използва за американски и европейски смазки. В руските материали тя не се използва.

По тип сгъстител смазките могат да бъдат сапунени (на основа сол на карбоновата киселина), въглеводородни (на основа огнеупорни въглеводороди), неорганични (на основа силикагел, графит, асбест и др.) и органични (на основа производни на карбамид и кристалически полимери).

Твърди смазочни материали

В чист вид твърдите смазки се използват само в плъзгащи лагери. Те образуват тънък сух слой, който намалява износването и триенето. Подобни материали се използват в случаи, когато масла и пластични смазки не съответстват на условия на експлоатация и изисквания на оборудвания, например във вакуум, радиация и т.н. Те широко са разпространени в металургията, приборостроенето и машиностроенето.

Като твърди смазочни материали и покрития на тяхна основа се използва политетрафлоретилен (ПТФЕ, тефлон), графит, молибденов дисулфид (MoS₂) или меки метали (мед, цинк и т.н.)

Молебденовият дисулфид се отличава с нисък коефициент на триене и в атмосфера и във вакуум. В инертна атмосфера е термостабилен при температури до +1100 °С, но в контакт с въздух използването на материала е ограничено до температури +350 °С...+400 °С. MoS₂, за разлика от графита и ПТФЕ, притежава по-висока товароподемност. Така също материала при работа във вакуум заменя графита.

Графитът притежава нисък коефициент на триене и висока термостабилност (до +2000 °С). Адсорбираните пари в графита значително засилват неговите смазващи свойства. Но в суха среда, например във вакуум, използването на графита може да бъде ограничено.

При използване на графит при температури под -100 °С следва да се осигури принудително постъпване на адсорбирани пари в графитния смазочен слой, защото при отрицателни температури неговия коефициент на триене се увеличава.

Поради окисление при температури +500 °С...+600 °С използването на графит е ограничено, но с добавяне на неорганични присадки може да се използва при температури до +550 °С. В дълбок вакуум материала губи своите смазващи свойства, устойчивост към радиация и химическа среда.

Политетрафлуоретилен (ПТФЕ) има много нисък коефициент на триене както в атмосфера, така и във вакуум. Може да се използва при температури от -100 °С до +250 °С. ПТФЕ не се отличава с дълготрайност и висока товароподемност, както другите материали. Не се използва при високи температури, защото притежава ниско топлоотдаване и топлопроводност, но има и висока устойчивост към различна агресивна среда.

Прахът на меките метали, такива като цинк, индий, мед, сребро, злато и олово притежават нисък коефициент на триене и във вакуум и в атмосферата. Широко се използват при високи температури до +1000 °С, а така също за смазване на елементи с минимално плъзгане.

Газове

Газови смазки – това са смазки, при които триещите се повърхности на детайлите, намиращи се в относително движение са разделени от газ. За това се използва въздух, фреон, неон и азот, а така също нисковискозитетни газове, например, водород. Този вид смазване се използва в турбокомпресори, газови турбини, ултрацентрифуги, оборудване на ядрени установки, триещи се възли на точни прибори.

Съществуват 3 вида газови смазки:

• Газодинамична
• Газостатична
• Газостатодинамична (хибридна)

Газодинамичната смазка разделя повърхностите благодарение на налягане, което възниква в слоя газ поради движение на повърхностите. Тя се използва в нисконатоварени и високоскоростни възли, например лагери на компресори и ротационни помпи, високооборотни електродвигатели, ултрацентрофуги.

Газостатичната смазка разделя повърхности, които се намират в относително движение или покой, благодарение на газа. Тя постъпва в хлабина между повърхностите под налягане от 0,3 МПа. Този вид смазки се използват във възли на механични ултразвукови генератори, скоростни центрофуги, високоскоростни шлифовални глави.

Газостатодинамичната смазка е универсална. Тя обединява принципа на работа на двете смазки.

Характеристики и свойства на смазките

В зависимост от типа и състава всички смазочни материали притежават определени свойства. Но независимо от това основните характеристики на смазките може да ги унифицираме.

Ще започнем с устойчивостта на смазките за лагери. Колкото е по-висока, толкова по-малка е вероятността от това смазочния материал да излезе от лагера. Това свойство е приемливо за пластичните смазки и масла. Твърдите смазочни материали и газове са лишени от тази характеристика. Но независимо от това смазката не трябва да притежава много висока устойчивост, защото няма да може да свободно да попадне в триещата зона.

Вискозитетът на смазка се определя от нейната консистенция. Тя варира от много мека до сапунообразна в пластичните смазки и от много течна до много гъста в маслата. Вискозитетът се явява непостоянна величина, защото зависи от външни фактори: температура, деформация и т.н.

Термоустойчивостта определя горната граница на работни температури на смазочния материал. Колкото тя е по-висока, толкова повече смазката ще може да работи при високи температури. Ако термоустойчиовстта е недостатъчна, то смазочния материал може да изтече от триещата зона, или да се закоксира или даже да се възпламени. Затова термоусточивите смазки се явяват най-добро решение за работа при високи температури.

Студоустойчивостта определя долната граница на работни температури. Ако тя е недостатъчна, то смазката ще се сгъсти и затрудни движението на възлите. Нискотемпературните смазки позволяват на възлите безпроблемна работа при отрицателни температури.

Механичната стабилност определя поведението на смазките след деформация. Изменението на свойствата зависи от това, до колко на интензивно и продължително въздействие са били подложени. Смазки с нисък показател на механична стабилност не се препоръчва да се използват в нехерметични възли.

От физикохимичната стабилност зависи способността на смазочния материал да съхранява свойства и състав в резултат на окисление, отделяне на дисперсна среда или изпарение.

Водоустойчивост – това е устойчивост на смазките на въздействие от вода: измиване, разтваряне. Водоустойчивите смазочни материали не попиват вода и не встъпват в химическа реакция с нея.

Адгезия – това е способност на смазките да се задържат на различни повърхности. Материалите с добра адгезия са лепкави на докосване, трудно се отмиват.

Противозадирните, противоизносни, антикорозионни свойства позволяват на смазките да предотвратяват заяждане и задир на триещите се повърхности, да намаляват износването и да защитават от корозионно въздействие.

ТОП-5 на пластични смазки за лагери

1място

EFELE MG-211

EFELE MG-211 – противозадирна литиева смазка, предназначена за възли, работещи при повишено натоварване. Диапазон на работни температури от -30 до +120 °C.

Материалът широко се използва  в триещи възли на ходова част на подемно-транспортни машини и автомобили, в лагери на вентилатори, електродвигатели, металообработващи машини, механизми на общопромишлено оборудване. Подхожда също така за триещи се възли на конвейерни системи, машини и установки в циментната, леярска и минна промишленост.

Освен в лагери смазката може да се използва в направляващи, зъбни предавки, шлицеви съединения и гъвкави валци в корпуси.

EFELE MG-211 притежава повишена носеща способност, високи антикорозионни и противоизносни свойства. Материалът е устойчив на измиване и се отличава с добра колоидна стабилност, а така също дълъг експлоатационен срок. Може да изпълнява функция на антиаварийна смазка.

2място

Molykote Multilub

Molykote Multilub – пластична литиева смазка за дълготрайно смазване. Диапазон на работни температури от -25 до +120 °C.

Материалът е предназначен за триещи се възли на ходова част на подемно-транспортни машини и автомобили, лагери на електродвигатели и вентилатори, лагери на шпиндели, сачмено-винтови предавки, направляващи на металообработващи машини.

Може да се използва в триещи се възли на конвейрни системи, различни открити и закрити зъбни предавки, шлицеви съединения и гъвкави валци в обвивки.

Смазката работи във влажна среда, устойчива на отмиване. Притежава повишена носеща способност, антикорозионни и противоизносни свойства, а така също свойства на антиаварийна смазки и удължен експлоатационен срок.

3място

Mobilux EP 2

Mobilux EP 2 – пластична литиева смазка за възли на оборудвания, работещи в тежки условия. Диапазон на работни температури от -20 до + 130 °C.

Смазката се използва във възли и механизми на автомобилна техника и промишлено оборудване. В частност за обслужване на лагери и втулки, работещи при повишено натоварване, високи скорости, а така също при ударно натоварване.

Материалът притежава антикорозионни и противоизносни свойства, не се отмива и е устойчив на дълго въздействие. Отличава се с удължен експлоатационен срок и може да се използва в централизирани системи на подаване на смазка.

4място

Renolit EP 2

Renolit EP 2 – многоцелева пластична литиева смазка с противозадирни и противоизносни присадки. Диапазон на работни температури от -25 до +130 °C.

Материалът се използва във възли на леки и товарни автомобили, специална техника, промишлено оборудване. Може да се използва в редуктори, централизирани смазващи системи и като смазка с универсално предназначение.

Renolit EP 2 е устойчив на въздействие на вода, издържа повишени натоварвания, притежава противозадирни и антикорозионни свойства.

 5място

Shell Gadus S2 V100 2

Shell Gadus S2 V100 2 – многоцелева пластична литиева смазка. Диапазон на работни температури до +130 °C. Долната граница производителя не указва.

Материалът се използва в лагери на електромотори, водни помпи, закрити лагери, смазвани еднократно за целия експлоатационен период. Може да си използва за общопромишлено използване, централизирани смазочни системи и някои леконатоварени възли.

Смазката притежава окислителна и механична стабилност, антикорозионни свойства и удължен период на съхранение.

Освен пластични смазки, за обслужване на лагери могат да се използват масла и покрития. По-долу са приведени популярни материали, използвани за лагери.

Molykote D-321R

Molykote D-321R – антифрикционно покритие на основа графит и молибденов дисулфид, което се втвърдява при нормална температура. Материалът се отнася към сухите смазки, затова се използва само в плъзгащи лагери.

Покритието притежава висока студо и термоустойчивост, устойчивост към химически агресивни вещества, радиация, вакуум. Отличава се с висока носеща способност, отлична адгезия, може да се оцветява, облегчава монтаж и демонтаж.

Материалът решава такива проблеми, като свързване, задир, заяждане, бринелиране, скокообразно движение, налеп на прах и абразив на повърхностите.

Твърдосмазочно антифрикционно покритие MODENGY 1001 явява се аналог на Molykote D-321R и може да го замени във всякакви случаи на използване.

Имайки същите работни свойства, покритието Modengy 1001 е по-евтино.
MODENGY 1001 може да се придобие в аерозолни флакони с обем 210 мл и в кутии по 1 кг или 4,5 кг.

Shell Morlina S4 B

Синтетични масла за умерено натоварени търкалящи и плъзгащи лагери. Представен в няколко вискозитетни класа: 220, 320 и 460. Съвместимо е с други масла на минерална и синтетична основа и не изисква специални процедури при замяна.

Маслото Shell Morlina S4 B притежава високи смазващи свойства, висок вискозитетен индекс, отлична термична и окислителна стабилност. Надеждно защитава от корозия, износване, осигурява чистота на лагерите и притежава дълъг експлоатационен срок.

OKS 530

Покритие на основа молибденов дисулфид с водно свързване, втвърдяващо се при стайна температура. Може да се използва в случаи, когато е невъзможно смазване с пластична смазка или масло. Разрежда се вода в съотношение до 1:5.

Освен в плъзгащи лагери може да се използва във вериги, направляващи, открити и закрити редуктори, шарнири, лостове и червячни предавки.